Постинг
19.10.2012 08:00 -
Монолог с Живота
Животе мой, във теб се вглеждам,
опитвайки се правилата да редя.
Центрирах те на фокус, не поглеждам
назад зад кадрите на празна суетня.
И само двойка гълъби ми пречи,
отклонява вяло мислите встрани.
Тя гука упорито два, три часа вече,
омагьосва ме с любовните трели.
Главата ми форсиран е двигател
да търси чинно истина една,
а ти си и палач и заседател,
отсъждаш леко с вдигната ръка.
Клинообразната атака ми убягва,
безуспешно е да предвидя твоя ход.
Благодаря ти, че не ме "зарадва",
превръщайки деня ми в закодиран код.
опитвайки се правилата да редя.
Центрирах те на фокус, не поглеждам
назад зад кадрите на празна суетня.
И само двойка гълъби ми пречи,
отклонява вяло мислите встрани.
Тя гука упорито два, три часа вече,
омагьосва ме с любовните трели.
Главата ми форсиран е двигател
да търси чинно истина една,
а ти си и палач и заседател,
отсъждаш леко с вдигната ръка.
Клинообразната атака ми убягва,
безуспешно е да предвидя твоя ход.
Благодаря ти, че не ме "зарадва",
превръщайки деня ми в закодиран код.
