Душата ми е празна и боли ме
как случи се така със нас
изписвам с устни твойто име
шептя го тихичко на глас.

Да те забравя?! Не, не искам и не мога!
Умът ми казва: "Да!", Сърцето: "Не!"
Човърка ме една тревога
от мисли съм разкъсана на две.

Не чуваш ли- крещи Сърцето
вината си изкупва то
прости ми Господи, задето
обичам с цялото си Същество!

Животът ми е като празна нива,
а житото в хамбара ти стои
и лятото си тъй отива
поне се пробвай, нещо посади!